Жълтинистика и битова прокуратура
864
Още от автора
Обществото ни е претъпкано от хора, заемащи важни управленски постове, често несъответстващи нито на квалификациите им, нито на качествата им, нито на съвестта им. Само на амбициите им за власт и ковчежничество. Но възмущението от този факт почти винаги се изчерпва с рутинни фрази като: "Ами, да, то тука е така“; „Вна сичко е с връзки“; „Кой как се урèди" и други подобни. А този факт е съкрушителен за цялата система и индиректно рефлектира върху всеки един човек, живеещ или пребиваващ в страната.
Toлкова сме свикнали с шаблона „Тука е така“, че значителна част от обществото ни, както изглежда през последните дни, е много по-склонна да се възмути от това, че един психиатър и настоящ писател (талантлив или не) бил имал "твърде високо мнение за себе си". И търсейки пoпулярност, занимавал обществото с личните си проблеми, какъвто е неговият алкохолизъм.
Един обикновен писател ожесточава колектива чувствително повече, отколкото дебелооките наглеци. Ето този парадокс не го разбирам.
Манията за публичност я има у почти всеки човек. Днес много хора търсят известност, използвайки различни способи, най-често чрез телевизията и социалните мрежи: коментирайки обществени теми, споделяйки информация от личния си живот или просто тролвайки. Някои професии и хобита, каквото може да бъде писателството, също са обвързани с популярността.
Ако търсенето на популярност е порок, то той е повсеместен в нашето съвремие. И в конкретния случай няма нищо общо с алкохолната зависимост.
Алкохолизмът е заболяване като всяко друго. Ако журналисти искат да излъчат по телевизията интервю с човек, който страда от стомашна язва, едва ли биха го уловили в момент, в който човекът се превива от болка. Същото неписано правило би трябвало да се има предвид и когато им хрумне, че би било рейтингово да излъчат интервю с пиян човек в национален ефир. (Нещо, което дори и в скандалното жълто предаване „Сигнално жълто“ не се е случвало).
Маргинализирането някому от страна на медиите и иронизирането му в рамките на обществото едва ли би му помогнало. По-скоро би му навредило. А и никому не е нужно.
Вместо да иронизираме един обикновен човек, който се прехранва чрез писане на книги (качествени или не), по-добре да хабим енергията си, правейки го с едни други хора. Защото писателят може да ни стане безразличен във всеки един момент, стига да го решим. Докато другите, заради наглостта и алчността на които страда цялото ни общество, няма как да ни бъдат безразлични. Всеки един човек заслужава уважението на околните, просто защото е човек, независимо от неговите характеристи: умен или красив; нарцистичен или е скромен; трезвен или опиянен... Това е въпрос на възпитание. Доброто възпитание, каквото почти всеки представител на българското общество претендира, че притежава, би трябвало да включва и отношението ни към околните, особено когато се намират в ситуация, която ни се струва нелепа. И независимо от това дали са се озовали в нея сами, или са били въвлечени. Лошото възпитание, често проявяващо се в липса на уважение, което пък нерядко прераства в пренебрежително и грубо отношение към другите, е основният бич на обществото ни. Уви, изглежда, че не сме чак толкова добре възпитани, колкото масово претендираме, че сме.
Вместо да иронизираме един обикновен човек, който се прехранва чрез писане на книги (качествени или не), по-добре да хабим енергията си, правейки го с едни други хора. Защото писателят може да ни стане безразличен във всеки един момент, стига да го решим. Докато другите, заради наглостта и алчността на които страда цялото ни общество, няма как да ни бъдат безразлични. Всеки един човек заслужава уважението на околните, просто защото е човек, независимо от неговите характеристи: умен или красив; нарцистичен или е скромен; трезвен или опиянен... Това е въпрос на възпитание. Доброто възпитание, каквото почти всеки представител на българското общество претендира, че притежава, би трябвало да включва и отношението ни към околните, особено когато се намират в ситуация, която ни се струва нелепа. И независимо от това дали са се озовали в нея сами, или са били въвлечени. Лошото възпитание, често проявяващо се в липса на уважение, което пък нерядко прераства в пренебрежително и грубо отношение към другите, е основният бич на обществото ни. Уви, изглежда, че не сме чак толкова добре възпитани, колкото масово претендираме, че сме.