Вече не ми е патрЕотично
1964
Сега, докато ме боли главата с все сила, ще ви кажа нещо, което отдавна ме мъчи.
Установих, че ми е все по-неприятна употребата на думата "патрЕотично" в шеговит стил.
Нека погледнем най-простото и елементарно определение от Уикипедия на думата "патриотизъм": обич към родината и желанието за опазването ѝ.
Аз декларирам, че познавам стотици патриоти. Хора, които стават сутрин с мисълта за съдебната реформа. Хора, които отделят време, за да помагат на социални каузи; хора, които протестират срещу мафията, отделят средства за борба с нея и мръзнат по митинги. Хора, които милеят за горите и плажовете на точно тази територия. Те са български патриоти! Да, знам, че сега ще има едва ли не засегнати, но е така. Уви, думата е изгубила положителната си конотация и е потънала в забвение, като остарял символ на нещо изостанало. Човек може да се сбие с полицията, да съди корумпирана институция сам или да даде последните си пари за кауза, но няма да се нарече патриот. И до тук съм ОК. Има думи, които излизат от потребление и на тяхно място идват изрази като "отговорен гражданин", "ангажиран с политиката на страната човек" и много други, които носят духа на днешния ден. И въпреки това, хората, които пишат сериозно в подкрепа на истината и справедливостта; хора, които рискуват постоянен тормоз в името на по-доброто състояние на държавата България, са патриоти. От друга страна, има една група лица, които систематично и умишлено подкопават самоопределянето на сериозните и смислени хора. Те обикновено са платени от Петата колона, лъжци или нещастници. И нека не забравяме, една огромна маса от хора с лош вкус, които само чакат да им се зададе тема, за да започнат волно да творят (за справка: поредната песен на Епизод "Аз съм българче" с новата Крисия). Дотук всичко е ясно. Обаче думата "патриот" е хубава дума. Тя не носи нищо друго, освен смисъла, който, да речем, Борис Христов ѝ придава с част от този цитат: "Да успея в моето изкуство, та чрез него да съдействам за издигането на духовния и културен уровен на родна България". Господин Христов, освен гений в областта си, чувства принадлежност с една общност, която, въпреки че не се слави с най-добрата социална система или най-страхотното образование, го вълнува. И той я обича. А не е като да няма повод да възненавижда България. Той, обаче, я обича. Аз разбирам защо много хора се подиграват с думата. Те целят добро. Искат да осмеят както платената пропаганда срещу държавата ни и умишленото смачкване на самосъзнанието ни, така и нелепите прояви на безвкусие, които постоянно ни заливат. И все пак ми е неприятно, защото тази дума се използва само изкривена, с нарочна правописна грешка и подигравателно. И сякаш така ще остане. А тя си значи "обич". Не е нещо лошо. Хубаво е.
Установих, че ми е все по-неприятна употребата на думата "патрЕотично" в шеговит стил.
Нека погледнем най-простото и елементарно определение от Уикипедия на думата "патриотизъм": обич към родината и желанието за опазването ѝ.
Аз декларирам, че познавам стотици патриоти. Хора, които стават сутрин с мисълта за съдебната реформа. Хора, които отделят време, за да помагат на социални каузи; хора, които протестират срещу мафията, отделят средства за борба с нея и мръзнат по митинги. Хора, които милеят за горите и плажовете на точно тази територия. Те са български патриоти! Да, знам, че сега ще има едва ли не засегнати, но е така. Уви, думата е изгубила положителната си конотация и е потънала в забвение, като остарял символ на нещо изостанало. Човек може да се сбие с полицията, да съди корумпирана институция сам или да даде последните си пари за кауза, но няма да се нарече патриот. И до тук съм ОК. Има думи, които излизат от потребление и на тяхно място идват изрази като "отговорен гражданин", "ангажиран с политиката на страната човек" и много други, които носят духа на днешния ден. И въпреки това, хората, които пишат сериозно в подкрепа на истината и справедливостта; хора, които рискуват постоянен тормоз в името на по-доброто състояние на държавата България, са патриоти. От друга страна, има една група лица, които систематично и умишлено подкопават самоопределянето на сериозните и смислени хора. Те обикновено са платени от Петата колона, лъжци или нещастници. И нека не забравяме, една огромна маса от хора с лош вкус, които само чакат да им се зададе тема, за да започнат волно да творят (за справка: поредната песен на Епизод "Аз съм българче" с новата Крисия). Дотук всичко е ясно. Обаче думата "патриот" е хубава дума. Тя не носи нищо друго, освен смисъла, който, да речем, Борис Христов ѝ придава с част от този цитат: "Да успея в моето изкуство, та чрез него да съдействам за издигането на духовния и културен уровен на родна България". Господин Христов, освен гений в областта си, чувства принадлежност с една общност, която, въпреки че не се слави с най-добрата социална система или най-страхотното образование, го вълнува. И той я обича. А не е като да няма повод да възненавижда България. Той, обаче, я обича. Аз разбирам защо много хора се подиграват с думата. Те целят добро. Искат да осмеят както платената пропаганда срещу държавата ни и умишленото смачкване на самосъзнанието ни, така и нелепите прояви на безвкусие, които постоянно ни заливат. И все пак ми е неприятно, защото тази дума се използва само изкривена, с нарочна правописна грешка и подигравателно. И сякаш така ще остане. А тя си значи "обич". Не е нещо лошо. Хубаво е.
коментара
