Какво прави хората терористи?

Свикнали сме да възприемаме невежеството и социалната изолация като основните причини, които могат да доведат някого до толкова отчаяно състояние, че да убива невинни хора и дори да пожертва собствения си живот в името на някоя религиозна кауза. И е логично да предполагаме това.

Хората с по-нисък образователен ценз обикновено са по-наивни, съответно са и по-уязвими на внушенията на източниците на пропагандата, отколкото по-образованите. Бедността пък десоциализира хората, често ги озлобява и поражда престъпност.

Но достатъчно ли е някой да е беден и слабо образован, за да стане терорист?

По света има наистина огромен брой невежи и много бедни хора, в това число и гладуващи. Според доклад на ООН, публикуван през последните години, около 800 милиона са недохранените по света към настоящия момент. За щастие, този брой е спаднал драстично през последния четвърт век, тъй като през 1990 г. гладуващите на Земята са били около 2 милиарда души, тоест 2,5 пъти повече от днес.

Наистина много малка част от 800-те милиона гладуващи на Земята хора са екстремисти.

Нещо повече – изследвания сочат, че значителна част от хората, които се превръщат в проводници на екстремизма, всъщност са представители на средната класа.

Факт е и това, че много от терористите имат висше образование.

Неотдавнащният „терорист номер едно в света“ – Осама бин Ладен, е завършил „Икономика и бизнес администрация“ в университета в Джида.

Абдул Рахман Ясин, уличен от щатските власти, че е създал бомбите, използвани в терористичните нападения срещу Световния търговски център в Ню Йорк през 1993 г., пък е имал дори две университетски дипломи.

А Андерш Брайвик, който уби 77 души в двоен атентат в Норвегия през лятото на 2011 г., понастоящем следва своето висше образование, излежавайки присъдата си в затвора. В своя манифест от стотици страници, разпространен в интернет, Брайвик демонстрира наистина  задълбочени познания в различни области, в това число исторически, политически и религиозни.

Всичките тези хора определено не са неначетени или пък гладни.

Щом бедността и невежеството не са достатъчни сами по себе си, за да се превърне човек в религиозен екстремист и дори да се отрече от живота си, изпълнявайки мисия на камикадзе, тогава какво още е нужно?

Щатският учен Хартун Ула, професор в областта на чуждестранната политика, има своя интересна теория за превръщането на хората в радикални елементи.

Ула не отрича бедността и слабото образование като фактори и дори твърди, че психиката ни е изградена така, че ако човек трябва да избере дали да умре като просяк или като убиец, по-вероятно е да избере второто.

Но той е категоричен, че чувството за малоценност и неудовлетвореността от наложения в обществото ред са основните причини, много преди невежеството и бедността, които могат да превърнат някого в екстремист.

Екстремизмът винаги намира удобен враг, който да бъде виновен за всичките злини. Всичките радикални доктрини – били те леви или десни, поддържат тезата, че промяна на наложения обществен ред може да се осъществи само чрез насилствени актове. Същото важи и за религиозния екстремизъм.

Обикновено в обществата, от които произлизат най-много терористи, вилнеят хаосът и корупцията, които пък от своя страна възпират прогреса. А религиозният екстремизъм дава кратки и съвсем прости „решения“ за всеки проблем.

Много неангажиращо и удобно е за хората да следват някакви правила, които обещават, че ако човек спазва тях и само тях, светът ще се превърне в едно по-хубаво място.

Чувството за малоценност пък пречи на хората да бъдат щастливи. А щастливият човек е много по-малко вероятно да стане проводник на радикални възгледи.

____________

Изполвани източници: Haroon Ullah, a senior State Department advisor and a foreign policy professor at Georgetown University; Federal Bureau of Investigation; Prager University; United Nations; Wikipedia.