Хитлеровата младеж: от денацификация към комунизация
4654
Още от автора
“В желанието си да посрещнем бъдещето сме загърбили недалечното си минало прекалено бързо. Бъдещето обаче зависи от отношението ни към миналото…”
Думи на Бертолд Брехт, цитирани в книгата “Неясни спомени: нацисткото минало и германската национална идентичност” на С. Катаго
Хитлеровата младеж (Hitler-Jugend, Хитлерюгенд) е организация, в която са членували млади германци, на възраст между 14 и 18 г, раждани през 20-те и началото на 30-те години на миналия век. Родените в самото начало на периода са можели да се присъединят към Хитлерюгенд през 1933, когато нацистите идват на власт, а най-младите от родените през периода 1919-1931 – в началото на 1945. По груби сметки, за поколението, родено в периода 1920 - 1927 е било възможно да членува и в Хитлерюгенд, и след това - в младежката организация на комунистите в Източна Германия. Младите германци, членували в Хитлерюгенд, са съвременници и на друга младежка политическа организация – Свободна германска младеж (Freie Deutsche Jugend, СГМ). СГМ е доминирана и ръководена от германските комунисти в окупираната от СССР Източна Германия. Обичайно за съветската окупационна зона (Sowjetische Besatzungszone, Ostzone, СОЗ) е било членове на Хитлерюгенд да бъдат приемани в социалистчиеската младежка организация, включваща младежи и девойки между 14 и 25 години. Често функционери на Хитлерюгенд на различни нива са се приютявали в редиците на Свободната младеж. Същото е валидно и за девическата хитлеристка организация – Лига на германските момичета (Bund Deutscher Mädel, ЛГМ). През 1946 комунистите в Източна Германия и социал-демократите се обединяват, формирайки Германската единна социалистическа партия. Някои нейни функционери не одобряват Свободната германска младеж, определяйки я като “идеологически миш-маш”. Въпреки това, след края на Втората световна война, източногерманските комунисти оправдават членовете на Хитлерюгенд от престъпленията на “хитлерофашизма”, допускайки тяхното преобразяване от расисти, националисти и хитлеристи в миролюбиви антифашисти. Темата за предходното членство в Хитлерюгенд или в националсоциалистическата Организация Лига на германските момичета, все повече потъва и не се дискутира. Върху въпроса за “преливането на кадри” от младежките националсоциалистически организации към младежките комунистически структури е наложено табу. Масово членове на младежките организации на националсоциалистите са приемани в младежките структури на комунистите, въпреки привидните идеологически различия. В своето есе “Поколението на Хитлеровата младеж и преходът от нацизъм към комунизъм в следвоенна Германия — 1945-1949”, историкът Алън Макдъгал разглежда тези и други въпроси, свързани с причините и мащабите на масовото “прехвърляне” на младите източни германци от Хитлерюгенд към Свободната германска младеж на компартията, при което членовете на Хитлерюгенд са били амнистирани, постъпвайки в редовете на младежката комунистическа организация. Целта, както я описва авторът, е “превъзпитание” и “реинтеграция на младите нацисти в политическия и социалноикономическия живот на зараждащата се източногерманска държава”. Фактически, веднага след края на войната, още през есента на 1945, германската компартия се отказва от концепцията за “колективната вина”, изоставя твърдолинейния си подход и приема редови членове на нацистката партия. Според изследователя, това фактически се дължи на политическа амнистия на компартията за младите хора. Стига се дотам, описва Макдъгал, че в няколко провинции дори се приемат закони, които разпореждат всички млади хора, родени след 01 януари 1919 – първата година на раждане, даваща възможност за членство в официално регистрираната през 1933 г. Хитлерюгенд, да бъдат третирани като “равноправни граждани във всички отношения в обществения, политическия и икономическия живот”. Ограниченията са рядкост и касаят сравнително малък брой функционери на Хитлерюгенд и аналогичната девическа организация на нацистка Германия. Данните, на които се позовава авторът, сочат, че над 80% от членове на Хитлеровата младеж и Лигата на германските момичета, които са били разследвани в провинцията Брандебург през 1947, са били амнистирани, освободени от отговорност и третирани снизходително. “Помирението, а не обвиненията бяха ясният дневен ред” — пише Макдъгал. Компромисът, а не конфронтацията, смята той, са практическите аргументи за комунистите. Те са предпоставени от три фактора:- Възрастта — става дума за млади хора, между 14 и 18 г;
- Логистичното затруднение да се разграничава между всички членове на Хитлерюгенд и Лигата на момичетата;
- Безразличието и апатията на младите германци по това време, за които следвоенният свят се е разпаднал пред очите им, а основното им занимание било да “висят по баровете и да посещават танцови салони”...
- Общо регистрираните при процеса на денацификацията германци са почти 13.5 милиона;
- От тях близо 10 милиона са такива, които не са санкционирани;
- Останалите 3.6 милиона са предложени за санкции;
- Прокурорите амнистират близо 2.5 милиона случая.
- Тежките престъпления са около 1700;
- Средните са над 22 хиляди;
- Леките — повече от 106 хиляди;
- 23 616 са лицата, които са лишени завинаги от правото да заемат публични постове;
- 125 510 са лицата, на които са наложени определени ограничения за обществени постове;
- Почти 31 хиляди са осъдени да полагат труд, без да са лишени от свобода;
- Осъдени са близо 1700 души.