Бежанците биха рискували всичко - дори преход през Арктика

Бежанците от Сирия избират най-често пътищата от бреговете на Либия, островите в Егейско море, както и през Балканите. Но наскоро се разбра, че има и още един път за бягащите от гражданската война за намиране на спасение в Европа – през Северния полярен кръг.

В една от последните си статии в „Гардиън“, журналистът Патрик Кингсли пише за премеждията на сирийци, преминали през далечния север на Русия тази година в опит да достигнат до малко известния арктичен пропускателен пункт с Норвегия. По данни на норвежките власти, през последната половин година между 5 и 20 сирийци на месец преминават през малкия норвежки град Хиркенес. Намиращото се на 4 000 километра от Сирия селище има средни дневни температури около нулата, но това не спира онези, които бягат, за да намерят сигурност. Представяте ли си изминаването на 4 000 километра от Близкия изток през Русия и в Арктика да пресечете границата с Норвегия с надеждата, че ще достигнете норвежката столица Осло? На мен лично ми е трудно да осъзная мащаба на това пътуване и колко трябва да си преживял, за да се решиш да потеглиш.

Град Хиркенес е най-северната точка от т.нар. Трансевропейски велосипеден път или „Пътят на Желязната завеса“, който се простира на 7 000 км от Баренцово море на север до Черно море на юг. Днес, пътят е известен като EV13 (EuroVelo 13), а в периода между 1947 и 1991 е служел за отбелязване на границата между Запада и съветския блок.

Патрик Кингсли интервюира единствения полицай в норвежкия град Хиркенес, според който някои бежанци достигат границата дори с велосипеди, но най-често пристигат с коли с руска регистрация. От руската страна на границата се намира 300 000-ят град Мурманск, откъдето бежанците могат лесно да намерят превоз до норвежката граница по легален начин. Според норвежките медии 133 търсещи убежище сирийци са използвали този метод от началото на годината. 

Как този отдалечен граничен район е станал познат на бежанците е неясно за момента. Местната полиция извършва формални интервюта преди да ги качи на самолет за Осло. Като цяло в Интернет информацията е, че руско-норвежката граница е непробиваема и пресичането й не е препоръчително. Явно това не е така, особено когато руснаци помагат с превоз.

Морският път към Европа остава все пак най-популярен за повечето бежанци. Именно затова и бяха изградени (или се изграждат) стени по границите на ЕС, които засега само затвърдиха убеждението за това, което реално представляват – популистко политически решение за застягане на предизборните маси.

След 1989 година Европа смяташе, че ще се отърве от изграждането на стени, особено, когато страдаше от именно едно такова съоръжение – Берлинската стена. Но явно тези времена не са забравени. Докато Македония и Сърбия осигуряват коридор за преминаване, то в Унгария правителството се втурна да завърши 175-километровата стена от бодлива тел по протежение на южната си граница със Сърбия. Иронично, през 1989 година именно в Унгария намаляват оградата с Австрия в опит за пробив на Желязната завеса.  Унгарското правителство се надява тази нова ограда да възпре „нашествието от имигранти“ (както се изразяват унгарските политици, отказвайки първо да нарекат бежанците бежанци и второ, определяйки вълната като „нашествие“) по пътя им през Унгария в посока Западна Европа. 

През 2015 г. Унгария често служи като входна точка към Европейския съюз и контрол на пътуванията без границите в шенгенското пространство за тези, които преминават от Гърция и на Балканите. В най-близко бъдеще, обаче, оградата не може да има желания ефект. Новини от неговата конструкция е довело бежанци да се състезава през границата в Унгария.

По-рано тази година, България обяви своя собствен план за граничната си ограда по границата с Турция. Българската стена се намира недалеч от гръцката, изградена по същите причини през 2012 година. И двете стени не постигат целите си, за които бяха така хвалени – защото бежанският поток не може да бъде спрян, докато има война, а просто се пренасочван към съседни територии. В Гърция пристигащите сирийците вече все повече използват лодки и онази стена по границата с Турция се превърна в поредния символ на популистка политика.

Във Франция, в град Кале, британското правителство предложи да се издигне стена, като ще бъдат отделени 10 милиона евро. Според местни активисти строежът на съоръжението няма да реши проблема, а ще го задълбочи като пренасочи потокът от бежанци към пристанищата на Холандия и Белгия. Бариери има и около испанските анклави в Мароко – Сеута и Мелиля – които бяха разширени през 2005 година, но не са постигнали нищо. Хората просто намират друг път и никоя стена (нито армия, както се вижда в Сирия) не може да спре бягащ за спасението на живота си човек.

Стените, които все повече опасват Европа, не са само за бежанците и имигрантите. Този модел виждаме и в Украйна, където огромен план за 250 милиона долара цели изграждане на стена по дългата 1200 км. граница с Русия. Естония също обеща да започне строеж на стена по границата си с Русия.

Онова, което остава неясно е, че бежанците биха направили всичко, за да спасят себе си и семействата си. Войната в Сирия се задълбочава от година на година, а жертвите стават все повече. Една справка показва, че само за година – от началото на 2014 до днес – броят на убитите се е увеличил от 125 000 до 310 000. Бежанците от 2 200 000 през 2014 година,  са нараснали до над 4 100 000 в съседните на Сирия държави. И ако първата вълна вече приключи, то идва втората – на онези сирийци, които разчитаха, че ще се справят в хаоса на гражданската война заради образованието и социалния си статус. Наскоро мой познат получи призовка от сирийската армия. Той е сигурен, че подобно на съдбата на мнозина негови приятели и той няма да се върне, ако отиде в армията. Подкрепя сирийското правителство, но отказва да стреля – не може дори да приеме идеята - и за да избегне разстрел за неизпълнение вероятно ще поеме по пътя на своите сънародници и колеги в университета. И би направил всичко, за да избяга – дори да премине през Арктика.