Примерът на един белградски квартал и един виенски хотел

47-годишната Биляна Вукосавлевич е домоуправител на кооперация в централен квартал на сръбската столица Белград, в която има 156 апартамент и над 500 живущи. На 18 юли тя обикаля всеки апартамент в блока, за да поиска нещо от съседите си: да помогнат на бежанците и мигрантите на тяхната улица да посрещнат празника си – Рамадан.

За действията на Биляна Вукосавлевич писаха сръбски медии. Пред тях тя казва, че има приятели мюсюлмани, а наскоро е бил Рамадан и се е чудела как ли посрещат празника спящите по улиците мигранти и бежанци. Обажда се на съсед и започват да събират тоалетни принадлежности, сладкиши и напитки.

Още съседи се включват към общите действия и за няколко часа са събрани 200 килограма дрехи и различни продукти.

Пред съседите си Биляна казва онова, което всички знаят: че навън е 40 градуса жега, че бежанците седят на бетона и плочките, в близкия парк или на автогарата. Онова, което стъписва събралите се съседи, е примирението, което виждат в бежанците и имигрантите – те стоят мълчаливо, докато им раздават храната и напитките. Според жителите на белградския квартал тези хора не са очаквали подобно отношение.

Събралите се съседи казват, че това е най-малкото, което може един гражданин да направи – бутилка вода и бисквити не струват нищо за тях, а могат да помогнат на някой в нужда.

На няколкостотин километра северно от Белград живее Мартин Гантнер. Той и неговите колеги движат заедно хотел. На пръв поглед мястото е като много други във Виена – разположен в близост до туристически обекти, със 76 стаи с изглед към улицата. С тази разлика, че от 28-те служители на хотел „Магдас“ 20 са бежанци. Хотелът е спонсориран чрез краудфъндинг, групово финансиране на доброволни начала, през кампания, стартирана от неправителствена организация. Чрез събраните пари се плащат заплати и се купуват консумативи.

По този начин не само се дава работа на чакащите с години за документи търсещи убежище хора (заради което и не могат да работят), но и не се случва т.нар. „натежаване на системата“, което е основният аргумент на популизма срещу приемането на бежанци. В една част на хотела има специално отделено място за настаняване на бежанци и имигранти, които още не са намерили място, където да спят, а там се поемат от социални работници. Само за година набират над 70 000 евро чрез краудфъндинг кампанията си. Има ли желание, има и начин, както сочи старата и добре позната приказка.

Звучи ли ви като наивност или постановка? В наши дни подобни действия може би изглеждат именно така. Но все пак добрите постъпки продължават да съществуват и показаното в Белград е пример за това. Да, разбира се, не бива да се забравят инцидентите в съседната Сърбия с изгаряне на общежития за настаняване на бежанци и имигранти, но един бърз преглед показва, че дори коментарите под статии в сръбски сайтове са много по-меки от онова, което сме свикнали да четем – изливане на проста омраза, без каквито и да е аргументи.

През последните месеци Сърбия беше достигната от последната вълна от бежанци от Сирия, Афганистан и Ирак. Сред новопристигналите има и стотици имигранти от Африка. Тъй като страната е неподготвена, мнозина от бежанците, които опитват да достигнат Западна и Северна Европа, спят по гарите, парковете и дори улиците, независимо от студа или горещината. Повечето от бежанците изминават стотици километри пеша със семействата си, преминавайки границата с България или Македония в неспирния си ход към Германия, Швеция или друга западна държава. Мнозина от тях обаче не успяват да продължат напред – има вече смъртни случаи на паднали на асфалта от умора жени и възрастни хора. Често бежанците стават жертва на обири или измами, а когато им свършат парите, единствено могат да се приютят на някоя гара или в парк.

Бежанците нямат голям избор. Никой не избира доброволно да тръгне по пътищата, далеч от дома си, нарамил каквото може, за да се спаси от унищожителната война в родината си. Един приятел от Белград ми обясни, че това отношение на сърбите към бежанците е заради факта, че самите сърби още помнят войните в Югославия и мнозина от тях също са били бягащи от война.

Чудя се. Щом това е обяснението за последните действия на хората в онзи белградски квартал, какво трябва да се случи, за да можем ние тук да разберем, без злобни подмятания, мъката на един човек, бягащ от насилие?

Но какво да кажем – тук, от трибуната на Народното събрание чуваме коментари, че в Сирия война всъщност няма, а десетките доброволци, помагащи на бежанци, са предатели.