Има ли място за малцинства и мигранти в градовете ни?

Урбанизацията е движещ фактор за политическа, обществена и икономическа промяна, предлагаща различни възможности, но и множество предизвикателства. Това особено се отнася до най-бедните и маргинализирани общности, включително малцинства и мигранти.

Градовете могат да предоставят възможности за мнозина, но малцинствата и мигрантите в Европа често са изключени от тях. Това казва Minority Rights Group International (MRG) в годишния си доклад „Състояние на малцинствата и коренното население в света ‘2015“. Тазгодишното издание фокусира внимание върху градовете и техните въздействия – положителни и отрицателни – върху тези групи. Все по-често, битките за повече права и сигурност, се разиграват в градовете. Въпреки че градските райони могат да предоставят на коренното население и малцинствата повече права, подобрен начин на живот, физическа защита, те също така могат да задълбочат белезите на дискриминация. И докато за мнозина много от проблемите, засягащи малцинствата се изразяват главно в наблюдение върху разрастването на гетата, бедността е само част от картината. Дискриминацията и битовият расизъм имат огромно влияние.

Изследването разкрива реалностите на градския живот на малцинствата и мигрантите от засегнати от конфликти райони до облагородени градове по света. Резултатите показват, че в Европа малцинства често страдат от заклеймяване и изключване. Много от малцинствените общности живеят в периферията на градските центрове в Европа, където те нямат достъп до основни услуги и заетост.

В коментар за изследването, Карл Содърбърг, главен изследовател в MRG сподели, че "положителните резултати в областта на образованието, заетостта и здравеопазването са фундаментално засенчени от жилищния статут“. Според документа, който може да бъде намерен на сайта на организацията, „лишаването от жилища е оскърбление за най-уязвимите, включително малцинствата и мигрантите, и вреди на способността им да участват пълноценно в обществото."

Докладът предупреждава за бедственото жилищно положение на разселените общности, които са били принудени да напуснат домовете си в търсене на сигурност и по-добър живот.

По света има показателни примери за тези процеси.

През изминалата година, градове в Украйна е трябвало да осигурят подслон за близо 1,3 милиона души, включително за хиляди кримски татари. Тъй като държавата не разполага с нужната инфраструктура, за да се настанят разселените цивилни, презаселването е ad hoc и варира от град на град. Разселени дори са били настанени в стари санаториуми и летни лагери, често далеч от градските центрове и от възможностите за заетост, които те предлагат.

В Турция, конфликти, както и целенасочена политика на правителството на унищожение на села в населените с кюрди места през 80-те и началото на 90-те г. на миналия век, доведе до разселването на между 1 и 3 милиона кюрди. Мнозина бяха принудени да се преместят в градски райони в региона, или се преселиха в западни градове като Истанбул. До днес голяма част от това население живее в маргинализирани нерегламентирани селища в периферията на града. Положението е малко по-добро за много установени градски малцинствени общности, с присъствие в продължение на поколения, чиято борба за техните права и сигурност се разиграва в градовете.

В много случаи европейските градове засилват социалната и политическа маргинализация на малцинствата и мигрантите, където мнозина живеят в сегрегирани квартали.

Социалните различия са очевидни в развити градски центрове като Париж, Франция, където определени етнически групи, като тези от африкански произход, са концентрирани в периферни предградия с лоши жилищни условия, широко разпространена безработица и високи нива на престъпност. В доклада на MRG се констатира, че е по-трудно за тях да се изнесат от бедните предградия и че за тях е три пъти по-вероятно да се преместят в по-малко облагодетелствани квартали.

В Русия, реклами за къщи под наем често са придружени от клаузата "само за руснаци" или "само за славяни", в резултат на което имигранти от Кавказ и Централна Азия, биват изключвани по подразбиране.

Докладът също така се занимава с жилищното положение на ромите в страни като България, Франция и Гърция, където перспективите им за работа и за достъп до обществени услуги са мрачни, тъй като те обикновено са концентрирани в по-бедни жилищни райони, често в жилища под стандартите, и са обект на официални, но премълчавани политики, които насърчават сегрегация или изселване.

Изследванията посочват, че едно облагородяване може да подкопае истинските градски малцинствени общности. В Йозефварош, квартал на Будапеща с най-голямата концентрация на роми и мигранти в града, жилищните социални блокове са били разрушени, за да се настанят частни бизнеси, повишили са се цените на имотите до най-високите нива в района, превръщайки в непосилно жилищното настаняване за автентичните му обитатели, много от които са роми.

Независимо от това и въпреки тези предизвикателства, приобщаващи и добре управлявани градове предлагат възможност за подобряване на политическото участие, за активност на общността и по-големи свободи за малцинствата и мигрантските общности. Документът съдържа много примери за положителна промяна, постигната чрез мобилизация и застъпничество, допринасяйки за икономически растеж, културно многообразие и защита на околната среда за градовете им.

"При подходящи условия малцинства могат да допринесат по многобройни и полезни начини за растежа и разнообразието на градовете. За да стане това, трябва да са налични адекватна защита и политики", добави Содърбърг.

Линк към доклада: http://www.minorityrights.org/13061/attachments/_MRG-state-of-the-worlds-minorities-2015-FULL-TEXT.pdf