Мутренски парад

Не вярвайте на мълвата, че мутренските години били отминали. Докато е на пиедестал бабаитлъшкият манталитет, парализиращ рационалността, все ще си живеем в мутренска епоха.

Мутри убиват човек, поваляйки го с камък по главата, задето им е направил забележка да не карат по участък от път, по който все още се извършва ремонт.

Мутри пребиват до смърт човек в мол, защото не е бил облечен по последна мода.

Мутра заема най-важния пост в държавата за втори път, което е ярка картинка за нравите в обществото.

Но провеждащият се веднъж в годината гей парад, както изглежда, е къде-къде по-дразнещ за народа, отколко ежедневното и повсеместно пехливанство. Пенсионерите, дето „изяждат“ бюджета на държавата, са къде-къде по-свирепи в очите на своите деца и внуци, отколкото мутризацията. Ромите, на повечето от които не им се дава никаква възможност да разкрият своите добродетели, са още по-удoбен за всички враг.

Колкото по-слаб и онеправдан си в България, с толкова по-голяма вина за провала на втория български капитализъм те товарят.

А сега се опитайте да си представите  какъв тъжен живот водят тези биологични единици, без значение дали са просто оскотели субекти на съвременното робовладелство или дерибеи, позлатени с незаслужена власт от Системата. Става дума за злощастните елементи, които, за да демонстрират бабаитското си превъзходство,  с което прикриват дълбоко комплексираните си души, са способни за един миг да почернят 3 деца, съпруга, родители, сестри и братя, братовчеди и приятели...

Липсата на любов ги превръща в примати, незачитащи дори човешкия живот.

За тези отчаяни и жестоки балкански субекти щастието се измерва само в материалните благинки, в чревоугоничеството и в просташката парвенющина. Единственото им удоволствие е да се представляват като войводи, към които всички да изпитват страхопочитание, докато околните, а и те самите, много добре осъзнават колко жалко всъщност е тяхното съществуване.

Те, както и тези, които им се възхищават и изповядват мутренските ценности, сами избират да представляват просто съвкупност от безразсъдна биологична маса. По свое желание компенсират липсата си на радост и любов с бабаитлък. Всеки сам избира степента на своето съвършенство.

Да си човек означава да притежаваш съвкупност от качества, които те изграждат като представител на най-съвършения биологичен вид на Земята.  Замислете се каква привилегия има всеки един от нас! Представете си само какви чудеса можем да постигнем, ако използваме осигуряващия ни превъзходство разум – вероятно дори и вечен живот. Но тези концепции не са обект на мутренския манталитет, в който е потънало обществото ни.

Мутренството е светогледът, който отрича хуманните ценности и човешкото великодушие. Той се опитва да внуши на разумните, че никой няма нужда от тях в родината им; че не са важни индивидуалните качества и великите постижения на човешката цивилизация, за да оцелееш, а тарикатлъкът и дребните номерца.

Корените на мутренското явление и манталитет са заложени в зората на втория български капитализъм, за да бъде потъпкан предприемчивият български дух. Мутризацията е скалъпена от същите тези, които сега са олигарси; които са бивши комунисти, днес вече бесни капиталисти; които разпродадоха построените преди 89 г. заводи на части, защото прецениха, че така биха спечелили повече, отколкото да ги развият. Същите тези, които приватизираха всичко, за да си играят на богаташи от латиносериал, унижавайки своите служители и работници и осигурявайки им унизително ниски възнаграждения за техния труд.

Вярвате ли, че в заводите на култовите олигарси не може да се изплащат достойни заплати на всички работници, предвид охолството, което те демонстрират? Поне аз силно се съмнявам. Защо тогава не го правят? Поради същата причина, поради която и някой поваля другиго с камък по главата – поради липса на любов.

                                    * * *

Не знам още колко души трябва да бъдат повалени с камъни, за да се опълчи обществото на мутренската нравственост и да я прекърши. Не зная и кога, но вярвам, че това ще се случи. Неизбежно е – просто въздух не остана.