Море от трупове

1000 души, надяващи се на подслон в по-добрия свят, са пътували в рибарския кораб, който се обърна в нощта срещу 19 април край бреговете на Либия. Плавателният съд е потънал, след като голяма част от хората са се събрали в единия му край, което нарушило баланса му. Трафикантите заключили „пътниците“ в трюмовете и им попречили да го напуснат, твърди един от оцелелите. Засега спасените се около 50 души. Трагедията бе определена от френския президент като най-ужасната катастрофа в Средиземно море.

От началото на тази година най-малко 1500 души са загинали при различни плавателни инциденти, надявайки се, че ще успеят да стигнат до бреговете на Европа, прекосявайки Средиземно море. Само преди дни около 400 загинаха при идентичен инцидент. Общият брой на загиналите през 2014 г. е около 3500 души – повече, отколкото броя на жертвите от терористичните атаки на 11 септември 2001 г. в САЩ, които „промениха света“.

Представете си в какви мъки живеят тези хора в своите родни страни, щом да спят по пейките в европейските градове им се вижда къде-къде по-човешко. Хора, за които бягството е последната им надежда; които не търсят по-добър живот, а оцеляване; които плащат на трафиканти и други криминално проявени елементи, за да ги транспортират като консерви, знаейки, че може и да не пристигнат живи.

Струва ми се, че европейците изобщо не си даваме сметка за мащаба на тази трагедия, при това поредна такава. По света, а и съвсем близо до нашия европейски оазис се случват всеки ден ужасяващи неща, повечето от които дори не влизат в нашия информационен поток.

Колко от нас научиха, например, че на 18 април терорист-камикадзе уби 33 души в Афганистан, след като се взриви пред банка, а отговорността бе поета от Ислямска държава? Разбрахте ли, че при атака на военната групировка Ал-Шабаб в Сомалия на 14 април загинаха 10 души, а при серия от атентати, дело на Ислямска държава, в същия ден в Ирак загинаха 17 души? Понякога чуваме за това, че в една част от света почти всеки ден се случва нещо ужасно. Чухме, че преди седмици в Кения радикални ислямисти избиха 150 души - млади и умни християни. Знаем, че в Сирия диткаторският режим бомбардира собствения си народ вече години наред. Всичко това не ни вълнува особено. Но истината е, че светът далеч не се върти само около пенсиите на гръцките пенсионери и новия клип на Фики Стораро.

Медийното отразяване на тези събития е семпло, особено пък в България, където изобщо международните новини са рядкост. Ясно е, че близостта (не само географската) е един от факторите, които определят дали едно събитие ще влезе в дневния ред на обществото чрез медиите. Но щом светът става все по-глобален, мисля, че е крайно време да започнем да гледаме по-сериозно на събитията, които се случват в т.нар. „Трети свят“.  Защото трансграничните проблеми също се увеличават. Ако днес нас само косвено ни касае нещо, което се случва в Африка, след някое друго десетилетие то може да ни засегне и пряко. Дори и само от егоистична гледна точка е редно да започнем да приемаме лично проблемите, които на този етап все още ни се чинят чужди.

Доколкото се говори за нелегалните имигранти в Европа, все повърхностно се плямпа за засилване на охраната по европейските граници и всякакви други подобни идиотии, от които виждаме, че резултат няма. Българите цяла ограда издигнахме на границата си с Турция залудо, откъдето идва по-голямата част от нелегалния имигрантски поток към страната ни. Но ето, че броят на нелегалните имигранти не е намалял. Само този на жертвите се увеличи, което е грях на цялото ни общество.

Повечето европейски народи носят отговорност пред хората, които днес искат да влязат на територията на Европа, тъй като поне донякъде със сигурност дължат своето благоденствие на тях. (Ние българите не, защото в онези години, когато търговията с роби в тези земи е била в своя апогей; когато тези територии, много от които проспериращи по своему, са били колонизирани от холандци, британци, французи, италианци, испанци, германци и други, ние самите сме били поданици на чужд суверен.)

Освен това е важно да се знае, че до ден днешен някои европейски правителства оказват влияние на местно ниво в много от бившите колонии на Африка, като най-често намесата им е в защита на бизнес интереси. Изкарват своите ползи, а оставят проблемите да си тлеят на местно ниво. Обожавам Европа, но няма как да премълча този факт.

Над 200 000 души успешно са стигнали до европейските брегове през 2014 г. Притеснително е, че в медиите не се говори какво се случва с нелегалните имигранти, когато вече влязат Европа. Къде са те? Къде живеят? Какво работят и какво заплащане получават? Имат ли здравни осигуровки? Чувстват ли се наистина добре тук?

Решение на проблема с нелегалната имиграция трябва да се намери на глобално равнище, и то с активни действия за изкореняване на причините, които карат хората да имигрират. Всички останали методи винаги са били и винаги ще бъдат безрезултатни.

Ако не се върне нормалният живот на всички бягащи от тези земи, нищо няма да се промени. Каквито и извънземни мерки да вземем, все ще броим броя на жертвите в Средиземно море или някъде другаде. Нелегалната имиграция и положението в Либия, откъдето идват повечето имигранти по море,  ще е основна тема на заседанието на Съвета на ЕС днес. Дано бъде намерено разумно решение.