Един герой на прехода

На 11-ти юли пред сградата на Висшия съдебен съвет се разигра поредното зрелище. За съжаление, спектакълът, който направи съпричастни десетки случайни минувачи не беше с положителна насоченост. Напротив, това „зрелище” за пореден път доказа, че има нещо много объркано, гнило и разрушително в съдебната ни система. „Главна роля” в това публично фиаско игра Чавдар Янев, един измъчен и изтормозен човек, поредната невинна жертва на прехода у нас. Мнозина знаят кой е Чавдар Янев – това е човекът, който в продължение на години проявяваше своята борбеност и упоритост, като не се изплаши да се изправи срещу корупционните схеми на „Топлофикация София”. В продължение на дълги и мъчителни години Янев се бореше за справедливост и се опитваше да спечели битката срещу наглото безочие на дружеството. Понякога, в борбата си срещу наглостта на дружеството, Янев стигаше до крайни действия като гладна стачка и живеене на палатка пред сградата на ВСС. В крайна сметка огромните усилия на Чавдар Янев дадоха резултат и той успя да спечели делото срещу „Топлофикация София”. И точно тогава започна истинският фарс.

От дружеството  не само не изпълниха съдебното решение, но и заведоха контраиск срещу съпругата на Янев. Това се случва при условие, че жената дори не е собственик на жилището. Следват още няколко години ходене по мъките и прехвърляне към различни институции. В даден момент нервите на Чавдар Янев не издържат, защото „милата” ни съдебна система за пореден път е успяла да пречупи силния дух на един изстрадал човек. На 10 май измъченият мъж пусна официално съобщение до медиите, в което заяви: „Има много болка навсякъде, а моят бушон изгърмя след 15 години идиотщини. Това, което става в България, мога да го опиша само като мачкане”. Същият ден Чавдар Янев направи първи опит да се самозапали пред сградата на ВСС. За щастие, след продължителни разговори с психолози и представители на реда, Янев се отказа от първоначалния си план и заяви, че ще продължава да се бори. Спокойствието на Чавдар продължава до преди няколко дни, когато получава пореден отказ на своята жалба. Тогава Янев оставя предсмъртно писмо и безследно изчезва. Никой не знае къде се намира измъченият човек, а полицията дори го обяви за национално издирване. В четвъртък обаче Чавдар се появи пред сградата на ВСС и направи втори опит за самозапалване. В момента той е жив благодарение на бързата и адекватна намеса на органите на реда. В противен случай Чавдар щеше да се превърне в поредната жертва на дългия ни преход.

Повторният опит на Янев за самозапалване беше осуетен, но неговото разочарование, мъка и болка остават. Истинско безумие е да гледаш как един мъж в разцвета на силите си е докаран до нервен срив от държавата, която би трябвало да се грижи за него. Още по-голямо безумие е фактът, че този мъж прибягва до крайно действие като самозапалването заради липсата на честна и справедлива съдебна система. Истината е, че вече нищо не е в състояние да заличи или компенсира безкрайното ходене по мъките на този измъчен мъж. Не може в продължение на 15 години дадено дружество да пренебрегва и потъпква правата на свой потребител, като демонстрира явно безочие и наглост към неговите оплаквания. Също така не може липсата на правосъдие и справедливост да е толкова явна, че да кара хората да съжаляват за своето съществуване. Не е допустимо в една „демократична” държава правосъдието да е на толкова ниско ниво, че да кара хората да прибягват до крайни мерки. Просто не е нормално изходът от проблемите да бъде толкова фатален. И то проблеми, които са причинени от институции, които би трябвало да са в услуга на хората и обществото.

Истината е, че случаят с Чавдар Янев за пореден път доказва острата нужда от промяна. Тази промяна трябва да бъде дълбока и да изкорени досегашната абсурдност на системата. Тъй като вече на всички им омръзна да живеят в безправова държава, в която няма никакви шансове за налагане и постигане на справедливост. Случаят с Чавдар Янев само е доказателство, че хората вече са поставени на ръба на отчаянието. Въпреки това обаче те нямат да се откажат, а ще продължават да се борят. Защото тяхното място е тук, в собствената им родина.