Безпаметност и опрощение

Вече почти цял месец България се намира в разгара на тежка политическа криза.Предпоставки за тази криза се създадоха още през месец февруари с избухването на гражданското недоволство, но след катастрофалните резултати от предсрочните избори  и безумните решения на сегашните управляващи, политическата ситуация в страната допълнително се влоши. Годините на мизерия, безпаричие, политическо безочие, наглост, липса на правосъдие, мутризация и трайно настаняване на мафията по високите етажи на властта, накараха хиляди души да се събудят и да кажат: „Стига вече!”. Изчерпването на търпението стана, когато  сегашните властимащи тихомълком назначиха съмнителен бизнесмен като Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Това безумно политическо решение накара хиляди хора да изоставят удобството на домовете си и да излязат на площада с искане за промяна. И докато под прозорците на парламента се чуваха гласовете на хилядите протестиращи, Орешарски и компания се чудеха как да замаскират следите от своето политическо самоубийство. След като се разбра, че не трябва да се шегуват с народното недоволство,  Делян Пеевски скоростно беше освободен от длъжността председател на ДАНС. С това действие обаче не се сложи край на политическия фарс. Напротив, сякаш, за да засилят народното неодобрение, обясненията за назначението на Пеевски започнаха да се състезават в конкурс за абсурдност. Засега първенство държи смехотворното изказване на Станишев, че Пеевски е човек, който е преживял дълбок катарзис. Въпреки  излизането на Пеевски от играта, вече 24-ти ден пред парламента се събират „нежелани гости”. Как обаче реагира властта на очевидното народно недоверие и явното желание на хората за промян

            Засега реакциите на управляващите варират от пълно безхаберие до  нагло безочие. Освен тоталната липса на адекватност, трезва преценка, доблест и желание за диалог, представителите на властта в момента се държат като безкомпромисен родител. Тяхното отношение към протестиращите е  като към разглезено дете, което не знае какво иска. И затова те съвсем съзнателно се опитват да раделят сплотеното мнозинство, защото разчитат на неговата безпаметност и опрощение. В момента Орешарски, Станишев и компания повтарят като развалена грамофонна плоча, че те не работят за протестиращите, които са разни  „интернет лумпени”,  „псевдоинтелектуалци” и „отегчени богаташчета”, а работят за онези кротки, смирени и трудолюбиви хора, които са гласували за тях. Да, само че подобен род изказвания звучат повече от нелепо и абсурдно на фона на днешните събития. Това, което в момента се наблюдава по софийските улици е нещо невероятно. Нещо, което мнозина смятаха, че е заличено през последните 23 години. Това е истинското зараждане на гражданското общество. Невероятно е как толкова много хора от всякаква възраст, социално положение и професия се събират вече в продължение на цял месец, за да се борят за по-добро бъдеще в родината си. Изключително е, когато видиш огромното желание за промяна в очите на протестиращите. Тъй като тези хора са излезли на площада, защото искат да живеят в родината си. За тях изходът не е „Терминал 2”. За тях изходът е промяната с главно П. И тази промяна трябва да се състои тук и сега. По всичко личи обаче, че умственият капацитет на управляващите не се простира дотам, че да осъзнаят, че пред тях стои силно и сплотено мнозинство. И затова сегашните представители на властта изглеждат смешни в опитите си да разделят протестиращите. Първо им лепнаха унизителни и непристойни етикети като „лумпени”, после прибегнаха до болка познатото класово разделение, защото видиш ли,  сегашните протестиращи били сити и получавали добри доходи за разлика от февруарските протестиращи, които не можели да си плащат сметките. Накрая включиха и мантрата за платени провокатори, защото според представите на сегашната власт – всеки може да бъде купен. Последното негласно споразумение между управляващите е да се държат така сякаш рано или късно, протестите ще отшумят и хората ще се приберат по домовете си. В момента политическите партии си мислят, че едва ли не съвсем скоро протестиращите ще се плеснат по челото и ще си кажат: „Абе, аз какво правя тук?”.  Освен това лятото е отпускарски сезон и време, в което всеки има планове. Затова рано или късно бройката на протестиращите ще спадне, умората ще надделее, а след това забравата ще настъпи по-бързо, отколкото всички предполагат.

            Да, ама не. Защото този път хората нито ще забравят, нито ще простят. И ако представителите на властта разчитат на странични обстоятелства като  силно слънце, проливен дъжд или планирани отпуски, това означава, че не притежават капчица разум и проникновение. Тъй като всеки  обществен анализатор може да потвърди, че в момента в България се заражда нова сила. И мощта на тази сила няма да намалее. Ентусиазмът от тези протести няма да потъне в забрава и да остане само като част от  българската история. Силата от тези протести ще продължи да се усеща още дълго време. Тъй като в момента сме свидетели на зараждането на гражданското общество. А всеки, който отказва да разбере това, може само да съжалява.