Християнство или бокононизъм. Или защо избрах прошката

Кърт Вонегът. Това е човекът, чийто талант ме завладя още от втората прочетена страница. Дълбок автор, с дълбок и труден житейски път. Участвал във Втората световна война. Написал класиката "Кланица 5", забранена за четене в Съветския съюз (но без практическа полза). В една от неговите книги се натъкнах на бокононизма. Една прекрасна религия, измислена от талантлив автор. Толкова реално беше пресъздал какво е то да си последовател на Боконон, че сякаш ако направех справка в Интернет щях да открия, че поне 3-4 милиона жители на Земята изповядват това вярване. Уви, бокононистите останаха да живеят само сред страниците на романа на Вонегът "Котешка люлка". Там, където човечеството стремглаво намери своя край заради алчност и егоизъм. Явно дори и Боконон не беше отговорът.

Но аз продължих да търся своите отговори и извън творчеството на Вонегът. За щастие се оказа, че не съм единствената авантюристична търсателка. Плеада от мислители, писатели, учени и какви ли не още хорица търсят своя Боконон или си го измислят. Просто ей така, за да им е по-лесно да препратят отговорността извън границите на собствените си решения. Аз не исках нещо измислено. Исках истината. И ако може – веднага.

"Ако търсите религия, която да ви накара да се чувствате удобно, със сигурност не ви препоръчвам християнството." Това е мисъл на прочутия писател, професор, теолог и християнски апологет К.С. Луис. По-известен с екранизирания си шедьовър "Хрониките на Нарния". Оказа се, че Луис е напълно прав. Запознавайки се с фундаментите на християнството осъзнах, че наистина е доста неудобно да си християнин... особено при съществуването на онази част, която липсва в останалите религии – прошката. Онова невероятно чувство, че Някой по-велик от теб, ти е простил всичко лошо – пожелано, помислено и сторено от теб. Но и прошката, която ти трябва да дадеш на онези, онеправдали те, наранили те, оскърбили те, измамили те, предали те. Никак не е комфортно, нали? Особено в свят, в който всеки иска справедливост за другите, а милост за себе си. А прошката означава да покажеш милост към незаслужилия такава. Както на теб Бог ти е показал милост. 

И както си съпоставях мислено не е ли по-удобно да стана бокононист, отколкото християнин, разбрах, че удобството не винаги е отговорът. Особено сега, когато събитията на световната сцена са драматични. Когато трагични инциденти разкъсват не само стария континент. Когато езикът на омразата не шепти, а крещи в ушите ни с увеличен на максимум звук. Когато на различните от нас се гледа отвисоко с погнуса. Когато да защитиш правото на живот се гледа като на тесногръдие. Когато да застанеш зад изконните ценности се счита за назадничаво и ретроградно мислене. Когато да си толерантен се разбира като еднопосочна улица. Точно тогава, когато... Точно тогава имам нужда от прошка. Да простя и да ми бъде простено. Точно когато съм осъзнала, че на злото може да се противостои само с добро. Че агресията не убива омразата – убива нас. Че когато живеем в свят на отмъщение - да простим е най-непосилно, но най-наложително. Затова съм християнка. Затова последвах Исус Христос в една държава, в която не е модерно да си "религиозен". И не съжалявам. Трудно е, но пък усилието си заслужава. Защото никой друг Бог не ми предложи прошка. Защото никой друг Бог не стана човек и не умря за моите грехове на един позорен кръст. И никой друг Бог не възкръсна, за да мога аз да живея... но не да живея в омраза, а в любов. Затова избрах прошката. Затова избрах християнството.